Както очните специалисти, така и слабо-зрящите хора трябва да използват еднакви и точни дефиниции за да можем да говорим на един и същи език. Коректната терминология може да изглежда сегрегираща, но чрез нея по-лесно и точно се определят и разпознават проблемите на този, който се обръща към нас като специалисти за съдействие. Дефинициите и терминологията от перспективата на човека с нарушено зрение са изключително важни за да може той да бъде поставен в правилната „кутия“ и да се вземат мерки адекватни на неговите нужди и потребности.

Слабо-зрящ

Слабо-зрящ човек е този, който има увреждане на зрителната функция, която не може да бъде напълно възстановена с конвенционални очила, контактни лещи или медицинска интервенция и което е причина за редица ограничения в ежедневния живот на този човек.

Техническата дефиниция на слабо-зрящия се обуславя от неговата зрителна острота, която след най-добрата корекция е под 0.3 или зрителното поле е под 10° от фиксационната точка. Контрастното зрение и адаптацията към различни светлинни условия са също определящи фактори.

Зрителната функция може да бъде нарушена и да доведе до Low Vision вследствие от различни заболявания, като водещите от тях са възрастово обусловената Макулна Дегенерация, Диабетна Ретинопатия, Ретинитис Пигментоза, Глаукома, Щаргард и други.

Заболяването само по себе си не е достатъчно за да бъде класифициран човекът като слабо-зрящ. Например основното заболяване причиняващо Low Vision при възрастни хора е Макулната Дегенерация. Има случаи, в които обаче има добре запазен визус от порядъка на 0.7-0.8, което показва, че не всеки човек с Макулна Дегенерация е слабо-зрящ, тъй като в тези случаи е възможна добра корекция с конвенционални очила. Този тип хора могат да се класифицират като зрително Засегнати от заболяването, което оказва определено влияние върху зрителната острота, зрителното поле или контрастното зрение, но не в степен, която да е решаваща за извършване на ежедневните дейности.

Когато заболяването води до ограничаване на възможността за извършване на определена дейност или дейности по начин, който се счита за нормален за съвременния човек, тогава тези хора могат да се класифицират като зрително Ограничени. Въпреки това те могат да бъдат самостоятелни и да решават основни зрителни задачи от ежедневието си.

Когато заболяването на очите води до възпрепядстване на ролята която е нормална и характерна (в зависимост от възрастта, пола, професията) за съответния индивид, тогава развитите държави говорят за зрителна Инвалидност. Този термин разширява контекста от индивида към средата, в която той функционира.

Ето и конкретен пример за прилагането на по-горе упоменатите термини и класификации:

Млад мъж е диагностициран с Ретинитис Пигментоза. В началото той е Засегнат от проблеми с нощното зрение. Впоследствие в ежедневието си той е Ограничен при определени ситуации, които са описани по-долу:

• Вечерта му е било трудно да намери стоянката на таксито. Негови приятели го намират и му помагат да се прибере у дома;
• Имал е среща със свои приятели пред киното за ранна прожекция, когато все още е било светло. Както и да е, той закъснява и когато влиза в кино-салона, заради трудната адаптация към тъмното не може да открие приятелите си и си тръгва разочарован;
• По-нататъчното развитие на заболяването ограничава зрителното му поле и той не може да се ориентира в супермаркета и моли за съдействие от персонала.

По-горе упоменатите ситуации могат да се определят като Ограничаващи мъжа.

Въпреки, че е бил диагностициран в късна тийнеджърска възраст той успява да се дипломира като хирург. Сега е на 40 години, баща на 3 деца и е принуден да прекрати кариерата си на хирург. Вместо това той се грижи за децата, а съпругата му работи като GP целодневно.

Той не може да шофира и разчита на приятели да вземат децата от училище. Предпочита да не разхожда 3-годишния си син в близкия парк за да не го изгуби.

Ясно се вижда, че в този стадий заболяването е довело до Инвалидизиране на младия мъж,прекъсвайки рано кариерата му. Освен това той не може да шофира и да се грижи пълноценно за семейството си. Благодарение на това, че е бил наясно със своето заболяване от ранна възраст (тъй като и по-големият му брат е бил засегнат) той е успял да направи добро планиране и в момента работи периодично като лектор, подкрепян от приятели и подходящи средства за слабо-зрящи.

Правилното класифициране на хората с нарушено зрение е първа важна стъпка за успешната работа с тях. Ако в нашата практика дойде човек, който има определено заболяване, което в повечето случаи е свързано с Low Vision, това не означава непременно, че той има нужда от някакви комплицирани оптични системи. Обратната ситуация също е валидна – обикновена лупа няма да бъде ефективна, когато трябва да решим сложни зрителни предизвикателства от професионалното ежедневие на човекът с Low Vision. Индивидуалният подход и точната преценка на засегнатостта, характерната среда на слабо-зрящия и неговите нужди са от първостепенно значение за правилното му класифициране и избор на стратегия при подбора на Low Vision средства.