В нашата практика срещаме хора с различна представа и възгледи за това кое е правилно и полезно за тяхното зрение. В тази кратка статия искаме да обърнем внимание на тези, които смятат, че колкото по-късно сложат очила за четене, толкова по-добре е това за очите им.

Обикновено аргументите са:

- така окото се тренира и не се „омързелява“;

- така оставаме независими от ползването на очила;

- така диоптъра не расте и др.

Особено трудно, но и важно е да убедим в несъстоятелността на тези твърдения, клиентите във възрастовата група между 47 и 54 години, които никога досега не са носили очила, защото нямат диоптър за далеч. На тази възраст обаче започват да изпитват затруднения при работа на близки разстояния и за някои от тях е трудно да приемат в живота си този нов атрибут – очилата.

Защо се фокусираме в тази възрастова група и какво значение въобще има възрастта за зрението на близко разстояние? Освен това, какво означава близко разстояние? Разстоянието до телефона, книгата или компютъра? При гледането на всяко едно от тях, мускулите на окото полагат различни усилия, защото дистанцията е различна. Това усилие се изразява в диоптри и тяхната стойност е равна на 100/разстоянието до обекта. Например ето какъв диоптър ни трябва за:

- телефон = 100/33см = 3.00 диоптъра;

- книга = 100/40см = 2.50 диоптъра;

- компютър = 100/50см = 2.00 диоптъра.

Нашите очи имат определени възможности за генериране на такива диоптри. Това е така наречената акомодация, която зависи от гъвкавостта на вътреочната леща, която намалява с възрастта на човека:

И тук човек може да си каже – чудесно, значи до 51-52 години мога да работя спокойно на компютър без да ползвам очила. Да така е, можем да видим написаното на компютъра, но не и да поддържаме мускулите на очите под максимално напрежение дълго време. Това би довело до стрес, главоболие, раздвояване на образа, трудно префокусиране надалеч и в крайна сметка до нежелание за четене или работа на компютъра.

За да виждаме ясно наблизо за продължителен период от време, трябва да оставим в запас между 1/2 и 2/3 от диоптрите, с които „разполагаме“. Така реално ще имаме в наличност следните диоптри за дълга работа:

Така се оказва, че за да бъдат очите в добра кондиция при продължително взиране в телефон, книга или компютър ни е нужна подкрепа от очила със следните диоптри:

Всичко това е валидно, ако човек няма диоптър за далеч (или той е коригиран). Ако има некоригирано късогледство, неговата стойност трябва да се извади от цитираните диоптри в последната таблица. Ако пък има далекогледство, то трябва да се добави към тези стойности. Често хората със „скрито“ далекогледство се оплакват, че откакто са сложили очилата, диоптъра им рязко е започнал да се увеличава. Причината за това не са очилата ами това, че за кратък период от време, поетапно трябва да се компенсира освен диоптъра за близо, така също и скритото далекогледство, което до определена възраст е могло да се компенсира от нашите очи.

Възрастовият диапазон, който разглеждаме в нашата статия (47-54 години) е преходен период по отношение възможностите на човек да вижда наблизо. Тогава най-динамично намалява акомодационната способност, като диоптъра се променя в рамките на всеки 1-2 години, като след 50 години вече е отчетлива и разликата между диоптъра за четене на книга и този за работа с компютър.

След 55-годишна възраст нещата се „поукротяват“ и диоптъра се покачва едва на 3-4 години, докато не спре на около 65 годишна възраст. Разликата между диоптъра за четене и компютър достига до цял един диоптър, заради ниския запас на акомодация. Тогава човек е убеден в необходимостта от очила за близо.

Във възрастта обаче, която разглеждаме (47-54 години), част от хората продължават да се „съпротивляват“ на очилата. Дали те са прави? Нека да поразсъждаваме върху техните аргументи.

Вероятно логиката за това, че окото ще стане мързеливо е тази, че когато нещо не работи - то закърнява. Само, че при очите това не е така. Напротив, при прекомерно натоварване на тези мускули, може да се стигне до спазъм на акомодацията и трудно фокусиране на обектите в далечината след дълъг ден пред екраните.

Какво да кажем за хората с късогледство (което обикновено не се коригира изцяло)? През по-голяма част от живота си, те не напрягат мускулите на окото (не акомодират) или го правят в много по-малка степен от останалите. Това обаче не води до „омързеляване“ на очите им и тяхната акомодационна способност не е по-слаба от тази на хората, които „тренират“ очите си.

Друг проблем е свързан с това, че голяма част от хората имат разлика в диоптъра на двете очи. В случай, че те не ползват очила, се получава така, че дясното и лявото око полагат различни усилия за да фокусират нещо наблизо и е нарушен баланса между тях. Едно око става „мързеливо“ или по-слабо виждащо обикновено, когато вижда по-лошо от другото. При нормално зрение, няма как две очи, работещи в синхрон и добър баланс да станат мързеливи. Срещали сме случаи обаче, когато дълги години едното око е било супресирано от другото заради липса на корекция или неправилна такава. След което отнема време и усилия, а понякога дори е невъзможно то да заработи „на пълни обороти“.

Разбираемо е, че когато се говори за мързеливост или ленивост, човек си представя някой или нещо, което не работи, не се труди и не полага усилия. При мързеливото око обаче проблема не е свързан с това, че то не работи, а че не работи правилно. То става мързеливо, не защото мускулите му спират да работят, а защото мозъка игнорира грешната информация, получавана от него. Това означава, че за да функционира едно око правилно, то трябва да е в добра кондиция, да подава към мозъка ясно и добре фокусирано изображение на всички разстояния и да работи в синхрон с другото око.

Друга логика на хората, които отлагат ползването на очила е, че така ще забавят процеса на растеж на диоптъра и по-дълго време ще останат независими от очилата. Големината на диоптъра не зависи от това дали се ползват очила или не. Той зависи изцяло от биохимични процеси в организма на човека, които водят до уплътняване на вътреочната леща и понижаване на нейната еластичност и способност да акомодира. Това означава, че независимо от това дали човек носи очила или не, на 50 години той ще има нужда от очила със сила от поне +1.50D за да чете спокойно книга и да поддържа в добра кондиция зрителната си система. Отлагането на това няма да попречи на 55 той вече да бъде с +2.00D за близка работа. При отлагане обаче, адаптацията към такъв диоптър е много трудна. Затова обикновено в тези случаи се изписва като за първи очила  около половината от диоптъра. За да догоним реалните стойности ще трябва още на 2-3 пъти през около година да увеличаваме диоптъра, който междувременно расте допълнително заради възрастта. Оказва се, че човекът, който се е лишавал от комфортно зрение, отлагайки носенето на очила е направил толкова чифта от тях, колкото и останалите хора, само че се е налагало да ги сменя в по-кратки периоди и да носи компромисни диоптри за да успее да се адаптира. Това може да доведе човек до мисълта: „Ето откакто сложих очила, диоптъра започна да расте бързо“. Не, просто се налага по-плавно и регулярно да догонваме пропуснатото в годините.

Има и друга част от тези хора, които смятат че за отлагането на очилата помагат „специалните упражнения“ за очи, които правят. Повечето от тези упражнения, за които те споделят тренират други мускулите на очите, които не отговарят за акомодацията на близо.

Най-общо казано, в нашето динамично съвремие, очите ни са предостатъчно натоварени, за да се притесняваме от това, че слагайки очила ще ги „изнежим“. Никога преди това в човешката история, очите ни не са били подлагани на толкова много цикли от превключване на зрението отблизо-надалеч и обратно. Всичко това е най-вече свързано с развитието на дигиталните устройства и честото поглеждане в тях. Така, че няма риск от бездействие на нашите очи. Напротив, това от което те имат нужда днес е релакс и ясен фокус. Това се осигурява лесно с прецизни очила и регулярна почивка в точното време. Разгледайте офертите ни за диоптрични очила.